Новини

19мар.2026

Пролетта нашари с боички

и поля, гори, тревички.

Слънчо се показа и погали всички.

Цветя нададоха главички, зажужаха и пчелички, прехвърчаха и калинки,

полетяха пеперудки,

долетяха и прелетните птички.

И децата се засмяха

и лицата им от радост засияха.

Днес, децата от група „Таралежи“ посрещнаха Пролетта. Проведоха беседа и си изработиха чантичка с пролетни мотиви.

18мар.2026

18 март – Световен ден на рециклирането е основан през 2018 г., за да насърчи разделното събиране и повторната употреба на ресурси. Денят акцентира върху ролята на „рециклиращите герои“ – хора и организации и спестяването на над 700 млн. тона въглеродни емисии годишно, като често се фокусира върху текстилните и битови отпадъци. Децата разговаряха и играха игри съвместно със своите приятели от Гърция, Турция, Литва, Азербайджан, Румъния и Полша по еtwinning проекта “ Малки артисти и инженери спасяват планетата“. Всяко семейство попълни специални карти, в които за всеки ден от седмицата трябваше да отбележат какви предмети от посочените изхвърлят и къде.

18мар.2026

Днес групите „Усмивки“ и „Патиланци“ отбелязаха дните на рециклирането. Децата съвместно с родителите и учителите показаха креативност и вдъхновение и организираха изложба. За децата рециклирането чрез творчество е игра, но за тяхното развитие е фундамент. То превръща пасивния потребител в активен създател, който осъзнава своя отпечатък върху планетата. Както обичаме да казваме: „Земята не е наследство от нашите предци, а заем от нашите деца.“ Чрез тези занимания ние им помагаме да върнат този заем в по-добро състояние.

16мар.2026

Днес в детската градина гостува театър „Весел“ от Велико Търново. В постановката „Телефон 112“ г-жа Жител и г-н Пазител представиха на децата как се грижат за хармонията на нашата планета, а техен пръв помощник е Централната кула. В сюжета на динамичния спектакъл актьорите преплетоха грижата за природата, за здравето и за безопасността на движението.

11мар.2026

Има на света едничко име

що знае всяко българско дете.

Името на своята Родина

със обич всяко българче зове.

На 11 март децата от IV гр. „Таралежи“ направиха едно вълшебно пътешествие из България с Ежко Балкански. Разказаха за нашата малка, но необикновено красива страна, устояла повече от 1300 години, несломена от бурите на времето и запазила непроменено своето име. Демонстрираха завидни знания за историята на родния град и за всички столици на България, както и за по-важните природни, културни и исторически забележителности на Родината.

Сигурни сме, че децата ще запазят обичта към България в сърцето си и когато пораснат ще я бранят така, както са я бранили нашите славни герои!

10мар.2026

През месец февруари децата от втора-а група „Смехорани“ изследваха природата чрез слуха. Тази дейност се фокусира върху стимулиране на слуха при децата в предучилищна възраст, като ги насърчава да слушат внимателно звуците на природата в местната си среда. Децата се научиха да разпознават, описват и сравняват природни звуци, развивайки слухово осъзнаване и любопитство.

Представяме ви нашите дейности като приказка:

Имало едно време едно вълшебно царство, наречено „Ян Бибиян“. В него живеели малки откриватели, които този път тръгнали на лов за невидими съкровища. С тях вървяло едно тихо и потайно духче – Вълшебството на Слуха. То ги научило да затварят устни и да отварят широко уши, за да чуят песните на света.

Един зимен ден децата излезли на разходка из големия град. През зимата градът изглеждал тих и послан под сивото небе, но Вълшебството на Слуха веднага изострило детските ушички. Скоро децата започнали да улавят и да различават всеки звук в градската симфония:

— Чувам бръмченето на автомобили и тежките стъпки на автобусите! — споделило едно момченце.

— А аз чувам тихото гукане на гълъбите под стрехата и веселото дзън-дзън на едно велосипедно звънче! — изкукало друго момиченце.

През почивните дни Пазителят на приказките дал на децата важна мисия: да се превърнат в тайни слухови агенти. Те трябвало да запомнят всеки звук, който достигне до тях – у дома, по време на семейната разходка или на село при баба и дядо, където кучетата лаели, а петлите пеели.

Когато се завърнали в градината, приключението продължило. Те излезли на двора, а след това посетили и близкия парк. Там децата застанали неподвижно като горски феи и започнали да броят уловените звуци. След разходката, те развълнувано споделили един през друг какво е разказал градът на ушите им:

  • Свиренето на вятъра, който си играел с клоните.
  • Мощния рев на преминаващ камион и бърз мотор.
  • Глъчката от разговори на забързани хора и звънкия смях на други деца.
  • Далечна, приятна музика и чуруликането на уплашени от студа птици.

Когато се прибрали обратно в уютната и топла стая, Вълшебството на Слуха им подготвило най-вълшебната изненада. Децата легнали, затворили очи и се потопили в тишината, в която оживяла една приказна история. Те не виждали нищо, но чували всяка дума на разказвача, пренасяйки се в далечни земи.

Накрая, под звуците на нежна и вълшебна мелодия, малките откриватели взели моливите. Докато ушите им попивали красивата музика, ръцете им нарисували най-скъпото за тях – техните семейства. И всяка рисунка изглеждала така, сякаш пеела.