Поемаме дружно по пътеки зелени.
Май е разцъфнал – със слънце и роса,
ухае на бор и на детска игра.
Децата подтичват, откриват следи –
къде се е скрила катеричката преди?
А госпожата
пътеката сочи: „Ей там, към върха!“
Мама пък спира под сянка дебела:
„Вижте цветята! Колко са смели!“
Майският вятър ни гали в захлас, паркът е стая за всеки от нас.
На поляната широка
след дългия поход, под синия свод,
смехът ни оглася дървета и храсти,
че в поход с родители най се държи.
Въздухът: Чист и кристален.
Слънцето: Топло и ярко.
Екипът: Единен и силен!
Когато се върнем в дома ни голям,
всеки ще каже: „Бях с мама там!“
Защото в май, под небето широко,
споменът зрее и литва високо.