През месец януари дейностите по международен etwinning проект „Усещане за природата: Сензорно пътешествие из Европа“ бяха фокусирани върху стимулиране на чувството за допир при децата в предучилищна възраст чрез директен контакт с природни елементи, намиращи се в нашата местна среда. Децата се насърчаваха да изследват текстури, температури и повърхности, типични за нашия регион през зимния сезон. Проведените дейности с децата ви предлагаме като приказка:
Имало едно време едно вълшебно царство, наречено „Ян Бибиян“. В него живеели малки откриватели, които опознавали света не просто с очи, а с върховете на пръстите си. С тях винаги крачело едно невидимо духче – Вълшебството на Докосването. То превръщало всяко усещане в истинска приказка.
През януари кралството се събудило, покрито с дебел бял кожух. Децата изтичали на двора, за да потичат из първия сняг и да изваят голям снежен човек.
— Снегът е толкова студен! Ръцете ми измръзнаха! — зашушукали децата, докато усещали ледените снежинки по кожата си и гледали с удивление как те бързо се разтапят и изчезват, прегърнати от топлите им длани.
Когато се прибрали вътре, Вълшебството на Докосването ги очаквало, за да сгрее замръзналите им пръсти. Децата обгърнали с длани чашите с топъл чай и топло мляко, а някои докоснали и тръбите на парното.
— О, чашата е толкова приятна и топла! А млякото сгрява отвътре! — радвали се те. — Но вижте, тръбата на парното е направо гореща!
В края на януари малките градинари запретнали ръкави за ново тактилно приключение. Те заровили пръсти в рохкавата пръст, за да засадят първите пролетни семена.
— Почвата е толкова мека! — усещали те под ноктите си приятната, рохкава текстура на земята, която щяла да отгледа красиви цветя.
През годината игрите продължавали и пръстчетата им постоянно търсели нови усещания. Когато играели в пясъчника, малките песъчинки оставяли забавни следи по кожата им:
— Пясъкът боцка на ръчичките ми! — смеели се децата.
Един ден духчето на Докосването им подготвило специална подвижна игра. Децата събули обувките си и стъпили с боси крачета върху вълшебни елементи за баланс.
— Леле, това дървено гъсенично легло ме гъделичка по стъпалата! — кикотели се малките откриватели, докато пристъпвали внимателно.
— А този изкуствен таралеж е студен, но е забавен за ходене!
За финал на своите приключения, децата извадили съкровища, събрани през лятната ваканция – гладки морски камъчета. Преди да ги изрисуват с ярки бои, те дълго ги галили с пръсти, усещайки хладната им и съвършено гладка повърхност, изваяна от морските вълни.
Така, чрез всяко докосване – от ледения сняг до горещото парно, от боцкащия пясък до меката почва – децата разказвали своята приказка за света, написана с топлина, текстури и много детски смях.
