10.03.2026

10мар.2026

През месец февруари децата от втора-а група „Смехорани“ изследваха природата чрез слуха. Тази дейност се фокусира върху стимулиране на слуха при децата в предучилищна възраст, като ги насърчава да слушат внимателно звуците на природата в местната си среда. Децата се научиха да разпознават, описват и сравняват природни звуци, развивайки слухово осъзнаване и любопитство.

Представяме ви нашите дейности като приказка:

Имало едно време едно вълшебно царство, наречено „Ян Бибиян“. В него живеели малки откриватели, които този път тръгнали на лов за невидими съкровища. С тях вървяло едно тихо и потайно духче – Вълшебството на Слуха. То ги научило да затварят устни и да отварят широко уши, за да чуят песните на света.

Един зимен ден децата излезли на разходка из големия град. През зимата градът изглеждал тих и послан под сивото небе, но Вълшебството на Слуха веднага изострило детските ушички. Скоро децата започнали да улавят и да различават всеки звук в градската симфония:

— Чувам бръмченето на автомобили и тежките стъпки на автобусите! — споделило едно момченце.

— А аз чувам тихото гукане на гълъбите под стрехата и веселото дзън-дзън на едно велосипедно звънче! — изкукало друго момиченце.

През почивните дни Пазителят на приказките дал на децата важна мисия: да се превърнат в тайни слухови агенти. Те трябвало да запомнят всеки звук, който достигне до тях – у дома, по време на семейната разходка или на село при баба и дядо, където кучетата лаели, а петлите пеели.

Когато се завърнали в градината, приключението продължило. Те излезли на двора, а след това посетили и близкия парк. Там децата застанали неподвижно като горски феи и започнали да броят уловените звуци. След разходката, те развълнувано споделили един през друг какво е разказал градът на ушите им:

  • Свиренето на вятъра, който си играел с клоните.
  • Мощния рев на преминаващ камион и бърз мотор.
  • Глъчката от разговори на забързани хора и звънкия смях на други деца.
  • Далечна, приятна музика и чуруликането на уплашени от студа птици.

Когато се прибрали обратно в уютната и топла стая, Вълшебството на Слуха им подготвило най-вълшебната изненада. Децата легнали, затворили очи и се потопили в тишината, в която оживяла една приказна история. Те не виждали нищо, но чували всяка дума на разказвача, пренасяйки се в далечни земи.

Накрая, под звуците на нежна и вълшебна мелодия, малките откриватели взели моливите. Докато ушите им попивали красивата музика, ръцете им нарисували най-скъпото за тях – техните семейства. И всяка рисунка изглеждала така, сякаш пеела.