Новини

ДГ 3 „Ян Бибиян“ за втора поредна година се включва в ДЕНЯ ЗА БЕЗОПАСЕН ИНТЕРНЕТ. Този ден е започнал през 2004 година като инициатива на ЕС „Безопасни граници“ и се разраства отвъд традиционната си географска зона, като вече се отбелязва в повече от 170 страни. Тази година той е базиран на тема „Умни технологии, безопасен избор – изследване на безопасното и отговорно използване на изкуствения интелект“. Във всички възрастови групи се използват дигитални технологии и образователни платформи за предоставяне на равни възможности за всяко дете. Педагогическите специалисти ежедневно подбират образователни ресурси подходящи за деца от 3 до 7 години и беседват с децата по темата.

През месец януари дейностите по международен etwinning проект „Усещане за природата: Сензорно пътешествие из Европа“ бяха фокусирани върху стимулиране на чувството за допир при децата в предучилищна възраст чрез директен контакт с природни елементи, намиращи се в нашата местна среда. Децата се насърчаваха да изследват текстури, температури и повърхности, типични за нашия регион през зимния сезон. Проведените дейности с децата ви предлагаме като приказка:

Имало едно време едно вълшебно царство, наречено „Ян Бибиян“. В него живеели малки откриватели, които опознавали света не просто с очи, а с върховете на пръстите си. С тях винаги крачело едно невидимо духче – Вълшебството на Докосването. То превръщало всяко усещане в истинска приказка.

През януари кралството се събудило, покрито с дебел бял кожух. Децата изтичали на двора, за да потичат из първия сняг и да изваят голям снежен човек.

— Снегът е толкова студен! Ръцете ми измръзнаха! — зашушукали децата, докато усещали ледените снежинки по кожата си и гледали с удивление как те бързо се разтапят и изчезват, прегърнати от топлите им длани.

Когато се прибрали вътре, Вълшебството на Докосването ги очаквало, за да сгрее замръзналите им пръсти. Децата обгърнали с длани чашите с топъл чай и топло мляко, а някои докоснали и тръбите на парното.

— О, чашата е толкова приятна и топла! А млякото сгрява отвътре! — радвали се те. — Но вижте, тръбата на парното е направо гореща!

В края на януари малките градинари запретнали ръкави за ново тактилно приключение. Те заровили пръсти в рохкавата пръст, за да засадят първите пролетни семена.

— Почвата е толкова мека! — усещали те под ноктите си приятната, рохкава текстура на земята, която щяла да отгледа красиви цветя.

През годината игрите продължавали и пръстчетата им постоянно търсели нови усещания. Когато играели в пясъчника, малките песъчинки оставяли забавни следи по кожата им:

— Пясъкът боцка на ръчичките ми! — смеели се децата.

Един ден духчето на Докосването им подготвило специална подвижна игра. Децата събули обувките си и стъпили с боси крачета върху вълшебни елементи за баланс.

— Леле, това дървено гъсенично легло ме гъделичка по стъпалата! — кикотели се малките откриватели, докато пристъпвали внимателно.

— А този изкуствен таралеж е студен, но е забавен за ходене!

За финал на своите приключения, децата извадили съкровища, събрани през лятната ваканция – гладки морски камъчета. Преди да ги изрисуват с ярки бои, те дълго ги галили с пръсти, усещайки хладната им и съвършено гладка повърхност, изваяна от морските вълни.

Така, чрез всяко докосване – от ледения сняг до горещото парно, от боцкащия пясък до меката почва – децата разказвали своята приказка за света, написана с топлина, текстури и много детски смях.

Децата от втора-а група „Смехорани“ през осмата седмица от екологичния проект се посветиха на въображаемия свят. Приказката по проекта беше драматизирана и ролята на Джансу беше предпочитана от момичета и момчета. По време на драматизацията подобриха своето изразяване, използваха направените маракаси за озвучаване на приказката и събраха отпадъците от брега, за да направят още музикални инструменти.

ETwinning проектът „Екологично производство с малки ръчички“ е тясно свързан с целите за устойчиво развитие (ЦУР) на Организацията на обединените нации. Цел 4 е „Качествено образование“, а нашият проект осигурява образование в ранна детска възраст, което насърчава креативността, екологичната осведоменост и отговорното гражданство чрез практическо обучение. Стъпка по стъпка към устойчивост децата от втора-а група „Смехорани“ влезнаха в ролята на хартиени детективи, за да разберат какво се случва с хартиените отпадъци. Направихме дискусия за видовете хартия и за това дали хартията може да се използва отново или не. Беседвахме защо е важно да рециклираме. Всяко дете носеше значка на хартиен детектив и с лупа изследваше хартията. След изследването сортирахме хартията в две групи – отпадъчна и рециклируема. Полицейското куче наблюдаваше детективите и накрая поздрави тези, които се грижат за природата. Ученето чрез игра превърна децата в активни участници.